Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?
Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат; Пощади, Господи, людете си, И не предавай наследството си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената - Де е техният Бог?
Нека свещениците, служителите Господни, да плачат между притвора и жертвеника и да мълвят: „Господи, прояви милост към народа Си, не предавай наследството Си на ругание, така че езичниците да не се подиграват с него! Защо да се говори между народите: ‘Къде е техният Бог?’
Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?“
нека плачат свещениците, служителите Господни, между преддверието на храма и олтар и нека кажат: Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между племената: Къде е техният Бог?